Германският канцлер Фридрих Мерц днес в Берлин лидери, които настояват следващият 7-годишен бюджет на ЕС да бъде намален със стотици милиарди евро.

Срещата се провежда, докато председателят на Европейския съвет Антониу Коща обикаля европейските столици в опит да намери компромис между държавите членки, пише „Политико“.

Мерц отхвърля предложението на Европейската комисия за бюджет от близо 2 трилиона евро за периода 2028-2034 г. Лидерите, които той събира в Берлин, искат не само общият размер да бъде свит, но и да се промени начинът, по който се разпределят парите. Те настояват средства да бъдат пренасочени от области като земеделието към отбраната и сигурността, както и условия, които да позволяват спиране на европейското финансиране за правителства, нарушаващи демократичните стандарти.

Австрийският канцлер Кристиан Щокер настоява общият бюджет да бъде значително намален. Според него не е приемливо в Брюксел да се обсъжда най-големият бюджет в историята, докато държавите са принудени да ограничават собствените си разходи.

Финландският премиер Петери Орпо подкрепя основните приоритети в предложението, но смята, че общият размер на финансовата рамка е прекалено висок.

Очакванията са срещата в Берлин да не завърши с конкретни числа, а по-скоро да демонстрира обща позиция преди същинските преговори. Ирландия, която ръководи работата по бюджета като председател на Съвета на ЕС, трябва да предложи нов компромис през октомври преди срещата на върха на ЕС по-късно същия месец.

Други държави обаче са на различна позиция. Испания например смята, че Европейската комисия не трябва да намалява предложения размер на бюджета, и се противопоставя на пренасочването на разходи от земеделието.

Антониу Коща, който вече посети Словакия, Естония, Латвия и Литва, смята, че различията между правителствата не са толкова големи, колкото изглежда от публичните им позиции. Въпреки защитаваните национални интереси лидерите изглеждат ангажирани с постигането на споразумение до края на годината.

Засега обаче държавите не поставят конкретните си искания на масата. Подробната разбивка на предложения бюджет, включително разпределението на средствата, беше получена от страните едва през юни. Реалните преговори могат да започнат, след като правителствата посочат конкретни числа.

Мерц също все още не е уточнил кои програми иска да бъдат съкратени и с колко. В същото време германският канцлер смята за желателно споразумението за бюджета да бъде постигнато до края на годината.

Германия е най-големият вносител в бюджета на ЕС и осигурява приблизително една четвърт от него.

Мерц е под вътрешнополитически натиск от крайнодясната и евроскептична „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която е на път да спечели изборите в провинция Саксония-Анхалт на 6 септември. Това ограничава възможностите му за отстъпки в преговорите за европейския бюджет. Резултатът от тези избори, както и от парламентарните избори в Швеция на 13 септември, може да повлияе върху преговорите.

В същото време Мерц иска Германия да има водеща роля в областта на отбраната, конкурентоспособността и стратегическата автономия - политики, за които са необходими значителни средства.

Това поставя на дневен ред и въпроса за нови собствени приходи на ЕС. Северните и източноевропейските държави традиционно се противопоставят на предоставянето на нови данъчни правомощия на Брюксел, но съпротивата започва да отслабва.

Според Коща европейските лидери осъзнават, че избягването на сериозни съкращения в земеделието и кохезионната политика, едновременно със засилване на разходите за отбрана, миграция и евентуално разширяване на ЕС, ще изисква допълнителни приходи.

Литовският президент Гитанас Науседа даде знак, че страната му може да прояви гъвкавост по въпроса за новите европейски приходи, ако бюджетът осигури достатъчно финансиране за отбрана, сигурност и регионално развитие.

Естонският премиер Кристен Михал също допуска нови данъчни приходи за ЕС, ако те носят реална европейска добавена стойност и не създават непропорционална тежест за отделните държави.

В предложението си за бюджета Европейската комисия предвижда нови приходи от емисии, въглероден внос, нерециклирани електронни отпадъци и тютюневи изделия, както и годишна фиксирана вноска от големите компании. Европейският парламент предложи и допълнителни налози върху цифровите услуги, онлайн хазарта и криптоактивите.

В Берлин лидерите на „пестеливите“ държави ще обсъдят кои от тези възможности са готови да приемат. Новите източници на приходи трябва да осигуряват стабилни и предвидими постъпления през целия 7-годишен период, да бъдат юридически и технически приложими и да могат да влязат в сила от 1 януари 2028 г. или близо до тази дата. За приемането им ще бъде необходимо единодушието на държавите членки.

Обиколката на Коща в европейските столици цели именно намирането на възможен компромис. След посещенията му в по-малки източноевропейски държави предстоят политически по-важните му разговори в Берлин, Париж и Рим през следващите две седмици.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.