Замислих се за абитуриентите. Лесно е да се обвиняват и хулят за простотията, за тъпите демонстрации на имане (в повечето случаи на гол тумбак), за вулгарността... Ще се опитам да погледна от друг ъгъл, макар да не съм антрополог.

Абитуриентският бал е ритуал на прехода. Той има всички необходими характеристики: изпитанието (матурите), придобиването на нов статут и така нататък...

Обаче. 

Ритуалът на прехода е краят на живота в инфантилно, безотговорно състояние. И началото на живота на възрастен човек.

Преминалият ритуала е приет от общността си в ново качество. Той има повече задължения и повече права (с акцент върху първото). Към него се обръщат с ново име. Той намира ново място, в което да се впише.

Къде да се впише сегашният абитуриент? В редиците на безработните? В гилдията на студентите - след като в училище не са го научили дори да си удържа концентрацията на вниманието за повече от петнадесет минути? И са му дали диплома, дори ако е функционално неграмотен? 

Новият, инициираният човек може нови неща. Това е и смисълът на изпитанията при прехода. А ако не е научил нищо? Ако нищо не може? Ако са го галили по главичката, убеждавайки го, че не е квадратна, за да не му развалят доброто самочувствие? Ако са му забранявали да работи, защото е бил непълнолетен? Ако не са го наказвали, когато се е държал безобразно?

И най-сетне - ако в главата му са подменили идеята за знаене и можене с идеята за имане?

Та какво друго да демонстрира днешният нашенски абитуриент, освен скъпи коли и костюми - желанието да има - и полуголи силиконови цици и кръшни кючеци - готовността да бъде иман, за да има?

----

* Доротея Табакова е преподавател по старогръцки, история и теория на превода в Софийския университет "Св. Климен Охридски". Поетеса и преводач от древни и съвременни езици, специализирала е в Швейцария и Германия. Коментарът е публикуван във фейсбук. Препечатваме го с нейно разрешение. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.