В понеделник се навършват 150 години от началото на Априлското въстание. Аргументите, че именно този ден и това събитие трябва да бъдат отбелязвани като национален празник на България, са многобройни и основателни.

20 април 1876 г. е денят, в който нашите предци демонстрират на себе си и на света, че за тях има нещо, което е много по-важно от занаята, търговията, къщите, лозята, нивите и въобще гечинмека* И това е свободата. Повечето от въстаниците не са били "роби", напротив - гечинмекът им е процъфтявал.

На 20 април 1876 г. гръмва първата пушка на освобождението на България. И то замалко е щяло да се случи още в края на същата година на Цариградската конференция, без войни.

Впоследствие геополитическият пъзел се подрежда другояче. Отношенията в концерта на Великите сили – така са му викали тогава на геополитическия пъзел, водят дотам, че Русия се вижда принудена да обяви война на Османската империя.

Но това, че българските земи ще получат някакъв вид автономия, е било категорично ясно още след въстанието. Въстаниците от април 1876 г. губят битката, но печелят войната.

Априлското въстание дава много поводи за размисъл в днешния ден за размисъл. Например: 

Какво точно са искали въстаниците?

Отговорът е ясен. Въстанието е вдигнато от комитетите на Левски, който е искал чиста и свята република и българите да са равни с другите европейски народи. България да не бъде нито османски вилает, нито задунайска губерния - неслучайно официална Русия е била против това и въобще против всички други български въстания.

Русия не е имала интерес от чиста и свята република, която да й се пречка на пътя към Проливите. Няма такъв интерес и сега.

Тогава за постигането на чиста и свята република и равенство с другите европейски народи се е изисквало да си подпалиш имота, да нарамиш пушката, да си рискуваш живота. А в някои случаи - ти собственоръчно да убиеш членовете на своето семейство, за да не попаднат те в ръцете на враговете ти.

Днес България е много напред в постигането на тези цели, но те все още не са изцяло постигнати. Може би никога няма да бъдат изцяло постигнати и усилията за тяхното постигане трябва да се полагат ежедневно.

Но днес за постигането на тези цели от нас се очаква много по-малко, отколкото се е очаквало от нашите предци през 1876 г. Например - утре да излезем и да гласуваме така, че да не загубим онова, което вече сме постигнали.

Въстаниците от април 1876 г. са загивали и за това – да можем днес да гласуваме. И ние да избираме кой да ни управлява. Да има върховенство на закона, не върховенство на падишах или нещо подобно.

Но, както е известно, чиста и свята република не става само с публика. Свободата и демокрацията не се поднасят на тепсия.

В България напоследък  - с повод и без повод - се искат референдуми. Всенародните допитвания със сигурност имат място в една демократична държава.

Но те не дават гаранции за добър резултат. Ако през януари 1876 г., например, сред българския народ се бе провел референдум с въпрос "да вдигнем ли въстание през април" резултатът щеше да бъде 1% "да" и 99% "не".

Кой щеше да е прав от днешна гледна точка? Просветеното и смело малцинство

или безпросветното овчедушно мнозинство?

Някой ще каже, че сравнението е произволно, неадекватно, че тогава не е имало референдуми, че народът не е бил подготвен за подобни начинания. Напротив - и тогава са се правили референдуми.

Например - след създаването на независимата българска екзархия през 1870 г. в Македония се провежда референдум дали населението иска да се присъедини към нея. Изисквало се е дори не 50%, а  2/3 от християните да гласуват с "да", за да се присъединят към българската езкархия.

И точно това се случва. За ужас на днешните историчари в Скопие.

Огромна част от българските политици ни убеждават днес, че трябва да приемаме безропотно реалността такава, каквато е. Според реалността от 1876 г. е било невъзможно

черешовото топче да събори империята,

част от която сме били векове наред. Но в крайна сметка точно това се е случило.

Не трябва да се забравя, че спечелването на международна подкрепа е било важна част от стратегията на въстаниците. Сега мнозина в България славославят Априлското въстание, но същевремено са против това ние да оказваме подкрепа на хора и народи, които са в сходна ситуация днес.

Ние сега, видите ли, трябвало да си гледаме енергийния гечинмек. И да не се интересуаме от това, че един диктатор иска да зароби държава, която ни е почти съседна.

И след това иска да зароби и други държави, включително нашата, както вече бяхме заробени от предшествениците на този диктатор през втората половина на XX в. Това мислене няма нищо общо с мисленето и духа на хората, вдигнали въстанието от април 1876 г.

Реалността си е реалност. Но, както е известно, що се отнася до времето "то нас обръща, и ние него обръщаме".

Точно това са направили нашите предци - или поне просветеното и смело малцинство сред тях - през април 1876 г. Обърнали са времето.

---

*гечинмек (от турски) - препитание, поминък