На пръв поглед изглежда незначително подхлъзване на един-двама от Левицата. На своята „стратегическа конференция“ в Касел преди 6 години партията, която току-що спечели изборите в Берлин, обсъжда как може „успешно да се намесва“ по фундаментални въпроси на обществото. Когато по време на дискусия на тема „Да променим страната: за социално-екологична системна промяна“ става дума за опазването на климата, думата взима жена от първия ред. В края на по-дългото си изказване тя държи да подчертае още нещо.

„Дори и след необходимата ни революция, ще трябва да направим енергиен преход. И дори след като сме разстреляли един процент от най-богатите, все пак остава фактът, че искаме да се отопляваме, искаме да се придвижваме.“

Думите ѝ предизвикват смях и аплодисменти, за кратко настъпва суматоха с приглушени реплики. Когато тя иска да продължи с изложението си за фотоволтаиците, изказването ѝ е прекратено от сцената. Очевидно ръководството иска да смекчи скандалното изказване, но го прави по доста неудебителен начин. Тогавашният лидер на Левицата Бернд излиза на сцената и казва

 „Няма да ги разстрелваме, ще ги използваме за полезен труд.“

И на това изказване той получава аплодисменти и смях от публиката. Случката е от 2020 година и предизвика огромен скандал не само в социалните мрежи, но става повод за изслушване в Бундестага. Там Левицата се оправда, че думите са извадени от контекст и те имали предвид нещо съвсем друго – най-богатите харчат най-много природен ресурс и това трябва да се коригира. Риксингер заявява в парламента:

„Това беше и е неприемливо. Съжалявам, че не го отхвърлих.“

В крайна сметка изказването остава в историята като непремерено изхвърляне, а не като реална заплаха.

Берлин 2026 година. В момента в ареста в германската столица процеса си очакват седем членове на „Хамас“. Мъжете са били арестувани още през октомври 2025 г. Обвинението срещу тях е смразяващо кръвта:

„Хамас“ е планирала повторение на 7 октомври в Берлин и Виена. Целта е била да се убият възможно най-много евреи и техни поддръжници в двете столици на втората годишнина от клането в Израел. Арестуваните седем мъже са оказали съдействие на терористите от „Хамас“. В подготовката на атентата важна роля е имал синът на високопоставен лидер на терористичната организация.

Според обвинението 7-те са набавяли оръжия и боеприпаси за организацията в качеството си на т.нар. оперативни служители в чужбина. Друг обвиняем е преследван отделно, тъй като все още се намира във Великобритания в ареста в очакване на екстрадиция.

Федералната прокуратура обвинява мъжете, които са с различни гражданства, в членство в чуждестранна терористична организация и в подготовка на тежко насилствено престъпление, застрашаващо държавата. Освен това става дума за нарушения на законодателството за оръжията, а в някои случаи и на Закона за контрола върху военните оръжия.

Сред задържаните е и бодигард на бившия лидер на „Хамас“

До ареста си групата е успяла да се сдобие с автомата, 13 пистолета и над 700 патрона, съобщава прокуратурата. Част от оръжията и боеприпасите са били прехвърлени и складирани във Виена от мъж на име Мохамад А. Той е играл „изключителна роля в операцията“ и е бил пряко свързан с „ръководния ешелон на „Хамас“, съобщава прокуратурата. Според публикация на „Велт“ Мохамад А. е син на високопоставения функционер на „Хамас“ Басем Наим и бивш бодигард на тогавашния лидер на „Хамас“ Исмаил Хания.

Лично министърът на вътрешните работи Александер Добриндт обяви, че е била предотвратена огромна конкретна терористична заплаха. През последните месеци са последвали още арести в Дания, Кипър и Берлин.

Открит е предварително записан видеоклип с признание

Колко конкретни са били плановете на мъжете за атентат, стана известно едва през юни.

„При един от обвиняемите беше открит предварително записан видеоклип с признание“, обясни главният федерален прокурор Йенс Ромел по време на годишната пресконференция на прокуратурата в Карлсруе. Във видеото е бил обявен атентат около втората годишнина от нападението на „Хамас“ срещу Израел – тоест около 7 октомври 2025 г. Да припомним: първите заподозрени по този комплекс от разследвания са били заловени на 1 октомври 2025 г. Предполага се, че видеото е било създадено от задържания във Великобритания обвиняем.

Федералната прокуратура съобщава, че още преди това военното крило на „Хамас“ е започнало да създава оръжейни складове в Европа. Арест на друга клетка терористи малко по-рано разкри няколко такива депа – едното от тях в България.

Според установеното до момента високопоставени функционери на „Хамас“ са възложили на обвиняемите да набавят оръжия и боеприпаси в Германия. Най-късно от юли 2025 г. „Хамас“ е планирала „конкретен убийствен атентат в Германия или Австрия срещу представители на Израел, хора с еврейска религия или лица с произраелски нагласи“.

Както съобщава „Велт“, позовавайки се на обвинителния акт на главния федерален прокурор, атентатите е трябвало да бъдат извършени едновременно или в кратка последователност във Виена и Берлин.

Какво общо има това с Левицата?

През последните дни буквално ежечасно наяве излизат разкрития за връзки на леви политици и депутати с „Хамас“, Палестинския фронт за освобождение, арабски кланове от организираната престъпност... Случаите вече са толкова много, че не може да става дума за случайни съвпадения. Очевидно ислямистки терористи са проникнали в политическите струкутри на Берлин и дори може да се окажат в управлението.

Покрай ареста на мъжете, подготвяли атентати в Берлин и Виена наяве започна да излиза мрежата на „Хамас“ и PFLP („Народен фронт за освобождение на Палестина“), които през изминалите десетилетия са изградили силни структури не само в Берлин. В столицата те са намерили политическа родина в Левицата.

Едно от предполагаемите предавания на оръжие за осуетения атента се е състояло в Хазенхайде в квартала „Нойкьолн“ – само на няколко метра от адреса на едно сдружение, което се е помещавало в незабележимо помещение тип магазин на улица „Луси-Ламек“ и се е наричало „Палестинска общност Германия“, съобщава „Шпигел“.

Органите за сигурност причисляват това сдружение към най-важните организации от обкръжението на „Хамас“ в Германия. Малко след като това е станало известно, сдружението се е разпуснало, за да изпревари евентуална забрана. Магазинът го няма, но хората на „Хамас“ са останали. Без официален адрес, който да бъде свързан с подкрепа за „Хамас“, дейността може да бъде организирана по-гъвкаво. Основната работа очевидно се е преместила към мрежи, социални медии и политически контакти в градското общество. Очевидно терористи са успели да проникнат в политическия естаблишмънт.

От тази гледна точка не е случайност, че именно в населения с араби и турци берлински квартал „Нойкьолн“ има и най-много поддръжници на Левицата.

В радиус от няколко квадратни километра има няколко джамии, които Службата за защита на конституцията от години причислява към мрежата на „Мюсюлманското братство“. „Мюсюлманското братство“ е действащо в целия свят ислямистко движение и се смята за идеологическия произход на „Хамас“.

Победителката на изборите в Берлин Елиф Ералп съвсем наскоро бе на предизборно мероприятие в една от тези джамии, в която в миналото е произнасял речи и издирваният с издадена заповед за арест поддръжник на „Хамас“ Маджед Ал-Зеер. Маджед Ал-Зеер дълго време бе ъндърграунд-звездата на „Нойкьолн“. Той беше свръзката между PFLP, берлински ислямисти, и лидерът на „Хамас“ Исмаил Хания.

След като политици от други партии й обръщат внимание на този факт, тя не реагира. Вероятно към онзи момент подобни разкрития все още не са й интересни – гласовете, които печели в тези среди са по-важни. И в крайна сметка именно те й помогнаха да спечели изборите.

Това, че Лявата партия е била избрана от много млади хора, преди всичко млади жени, е известно. Но вероятно Елиф Ералп никога не би постигнала толкова фурорен резултат без гласовете на мигранти с антисемитски нагласи. Поддръжници на PFLP и „Хамас“ са изградили в Берлин мрежи, които евентуално могат да се отразяват и на изборни резултати – особено когато мигрантски общности с латентни антисемитски нагласи бъдат политически адресирани.

Малко преди изборите се наложи Ералп да се разграничи от антисемитския рапър Dagabflex, който бе поканен на предизобрен митинг на партията й в „Нойкьолн“ и предизвика полицейска проверка заради призивите си за смърт на евреите. На митинга той пя „Яла, яла, интифада – Западният бряг, Палестина, Газа“, „Смърт, смърт на ИДФ“ и „Интифада като ПФЛП“. Въпреки че ръководството на партията се дистанцира от него, политици от „Левите“ продължават да се появяват заедно с рапъра. Кой е човекът, който сега се превръща в проблем за партията?

Dahabflex е рапър от Франкфурт с кюрдско-алевитски корени. Истинското му име е Еткин Сиар Саръкая. В Instagram той има близо 70 000 последователи, а в Spotify – около 118 000 месечни слушатели. На снимките си той позира предимно с мускулести мъже, които прикриват лицата си с червени шалове тип „тръба“ и куфии и развяват палестински знамена.

Активен е от края на 2021 г. В началото текстовете му са посветени преди всичко на класически рап теми: престъпления, наркотици, секс. Междувременно той не само прославя терористичното насилие, но и автократични режими. Така например през 2024 г. Саръкая издава песента „СССР“. В нея той рапира:

„Педе@ас, правя музика за Източния блок
Dahabflex, Кюрдистан, Москва
Какво за Адолф, аз съм Йозеф Сталин
Завземаме властта по маршрута Испания
Идвам със Женя и Коля, Сева, Серьога
Автоматичен к-к-калашников
брат за брата, аз съм шибаняк като Ерлинг Холанд
Давай, привет, как дела, спасибо.

Моят блок – СССР, давай (давай), остави улиците да горят (да горят)“

В многобройни видеоклипове към песента той позира с руски знамена и носи тъмна кожена шапка със звезда, върху която са изобразени сърп и чук. В един от клиповете той се обръща и показва якето си с надпис „Russia“ и руския двуглав орел. По това време руската война срещу Украйна вече е продължавала повече от две години.

Който разглежда профилите му в социалните мрежи, отново и отново попада на сърп и чук. Но Саръкая не се ограничава само до Съветския съюз. Във видео от май 2025 г. той носи тениска с изображение на китайския диктатор Мао Дзедун. В същото време рапира:

„Нося просперитет като Дън Сяопин. Пребий нациста. Всички заедно, на барикадите. Съпротива, издигнете червените знамена.“

Участието му в предизборния митинг на Левицата не е просто непремислена изцепка, а традиция. През юни 2025 г. депутатът от Бундестага Ферат Кочак засне пред сградата на Райхстага плейбек видео към „Rot“ („Червено“) – песен, която Dahabflex промотира с преработено лого на Фракцията „Червена армия“ (RAF), допълнено с коктейл „Молотов“, и в която също призовава за интифада.

Само една година по-рано Елиф Ералп лично е агитирала за голяма антиизраелска демонстрация, на която същият рапър е изпълнил пред няколко хиляди души песни, проповядващи омраза и смърт н аевреите.

В този ден на голямата демонстрация в Берлин няколко палестинки и палестинци, критични към „Хамас“, са се опитали да обърнат внимание на страданията на палестинците в резултат на войната. Те са били заплашени от поддръжници на „Хамас“ и PFLP и са напуснали демонстрацията, за да се защитят, пише в. „Велт“ за този случай.

Това обаче са само нюанси в борбата на водещата кандидатка на Левицата за свободна Палестина. Който слуша речите на Елиф Ералп по „Ал Джазира“, би могъл да остане с впечатлението, че тя се стреми към поста на федералния канцлер или поне на външния министър. Толкова силно бе прегърнала темата за близкоизточния конфликт, поне за арабскоезичната публика на „Ал Джазира“, че той стана и основна тема в предизборната кампания на Левицата в Берлин.

И така се стигна до следизборното парти на Левицата, на което освен шефът на престъпния арабски клан Ремо, присъства и Ибрахим Ибрахим – представител на „Народния фронт за освобождение на Палестина“ - PFLP. Това обаче не е и неговата първа поява при левите.

През 2025 г. Ибрахим е бил поканен на събитие, организирано съвместно с Левицата в „Нойкьолн“. Вестник „Тагесшпигел“ цитира негово изказване:

„Тяхната съпротива е наша съпротива.“

И връзката отново води към България.

Според Euronews Ибрахим Ибрахим е публично активен около PFLP от години: през 2016 г. е сниман със знаме на PFLP на мероприятие в София.

Става дума за погребението на палетинеца Омар Найеф Зайед.

През февруари 2016 г. Зайед бе намерен мъртъв в двора на Палестинското посолство в София. Самият Зайед също е бил свързван с PFLP. В досие за PFLP се посочва, че организацията го е определяла като свой „другар“ и „мъченик“.

Зайед е издирван от Израел за убийството през 1986 г. на израелския студент Елияху Амади. Бил е осъден на доживотен затвор, но през 1990 г. е избягал от затвора и впоследствие се укрива в България. През 2015 г. Израел поиска от България екстрадирането му. Това става по време на визита на премиера Борисов в Израел.

Зайед се укрива в Палестинското посолство в София. На 26 февруари 2016 г. е намерен мъртъв. Българските власти разследват смъртта му; причината и обстоятелствата около нея предизвикват сериозен спор. Израел категорично отрича обвиненията, че има отношение към стова.

Така и не става пулично ясно дали и как е убит палестинецът – до обществеността стига само обяснението, че е „паднал от прозореца“.

На погребението му освен Ибрахим Ибрахим присъства и друга легенда на палестинския тероризъм – Лейла Халед. Тя е издирвана от САЩ и Израел във връзка с отвличането на граждански самолет през 1969 година. Снимката й от тогава, на която тя позира с български автомат в ръка, се е превърнала в реклама на палестинския Фронт за освобождение. Въпреки че е издирвана за тероризъм, Халед дава пространно интервю за БНТ в сутрешния блок. На интервюто я съпровожда експертът по тероризъм полковник Славчо Велков. Разговорът придобива изключително странна посока, след като и Велков пояснява, че опитът на Халед в отвличане на самолети е изключителен и той го преподавал заради невероятната техника на терористите.  

Ибрахим Ибрахим не спира с обиколките си и през следващите години. Настоява PFLP да бъде извадена от списъка на ЕС с терористични организации и определя въоръжената ѝ борба като легитимна.

Появата му обаче не навсякъде е желана, особено след 7 октомври 2023. Веднага след клането, при което палестински терористи, но и цивилни, избиха над 1200 цивилни израелци и отвлякоха 251 души, Ибрахим обявява лидера на „Хамас“ Яхия Синуар „непоколебим лидер“ и „герой-мъченик“.

На 21 септември 2026 г., ден след изборите за Берлинския парламент, Ибрахим се появява на скандалното вече следизборно парти на Левицата в „Нойкьолн“ и се снима заедно с депутата от „Левите“ Ферат Кочак. На снимката Ибрахим носи тениска с надпис „See you in Palestine“ (Ще се видим в Палестина).

Кочак се опитва да се измъкне от ситуацията, като заявява, че е направил стотици снимки с посетители на двете партита и че не е знаел за политическия произход на Ибрахим; изрично се дистанцира от всякакви изказвания, прославящи насилието или тероризма. Тези думи само часове по-късно са опровергани от медиите в Берлин, които припомнят, че Кочак е организирал заедно с Ибрахим лятно парти в „Нойкьолн“ през 2025.

Скандалът стана още по-масивен, след като самият Ибрахим впоследствие написа, че подкрепата за Левицата от него и хората му не е била спонтанна, а че още предходната година са взели решение да подкрепят партията

Независимо дали става дума за общо лятно празненство с организации, враждебни на конституцията, митинги с кадри на PFLP, релативизации нахолокоста или искането за премахване на държавата Израел – отново и отново влиятелни функционери на Левицата излизат на преден план.

Опитите през последните години на други партии да подложат на критика тези прояви на Левицата веднага са заглушавани с обвинения в расизъм. Буквално абсурдно звучи една реч на депутата Кочак, която тези дни бе припомнена и се наложи той да замрази депутатството си до изясняване на случая. В тази реч пред Бундестага Кочак обвинява германската полиция в расизъм, защото разследва клановата престъпност. Малко след тази реч Кочак праща запис на клана Ремо и ги моли да я разпространят сред техните хора. Конфронтиран с това, той отново заяви, че „не знаел на кого праща видеото и нямал нищо общо с клана Ремо“. Отново медиите оспориха твърденията му като извадиха протоколи от работата му като депутат в Бундестага. Оказва се, че Кочак редовно е изисквал подробна информация за дейността на берлинската полиция и по-специално какви акции предвижда срещу клановете в Берлин с точни дати, часове и място на действие. Шефът на клана Ремо, между другото, също се появи на следизболното парти на Левицата и се снима прегърнат с Кочак.

Това обаче в последствие се оказа най-малкият проблем на Левицата. Клановият бос и човекът от PFLP с тениската с надпис „See You in Palestine“, който обявява победата на левите за своя заслуга – по всичко личи, че левите не се притесняват да търсят гласове за изборна победа и в най-съмнителните среди.

Части от берлинската Левица са съвсем официално членове на Обединения палестински национален комитет (VPNK). Тя, според органите за сигурност, е организация, обединяваща активисти на „Хамас“ и PFLP.

След всички тези разкрития на дневен ред вече излезе и въпросът какво от всичко това знае кандидатката за кмет Елиф Ералп?

Тя все още твърди, че антисемитските прояви в нейната партия по същество били „единични случаи“. Инес Швердтнер, която представлява лявата партия в германския Бундестаг, уверява, че трябва да се доверим на Левицата, че те са „само против ционизма, а не против евреите по принцип“, каквото и да означава това. Кочак също ежедневно призовава берлинчани да му имат доверие и да приемат думите му, че той няма нищо общо с хората, с които си пише, снима се и организира празненства.

Същото се отнася и за престъпнността – всички лидери на Левицата заявяват, че трябва да им се вярва, че нямат нищо общо с клановете.

Защо е трудно обаче да им се вярва, е достатъчно да се върнем няколко години назад.

Разследващият сайт „Рурбаронен“ пише:

„Ако поставим една до друга парламентарните инициативи, служителите, вътрешнопартийните мрежи, marx21, палестинските структури и биографиите на участващите функционери, историята за един уж прекалено доверчив депутат доста бързо се превръща в история за структури. И така пред Елиф Ералп се изправя значително по-неприятен въпрос: какво е знаела тя за собствената си партия – и от кога?“

И този доста авторитетен сайт припомня, че берлинската Левица води борба не с престъпността, а с полицията, която бори престъпността, най-вече клановата.

Клановата престъпност се среща с политиката

„През февруари 2022 г. Ферат Кочак заедно с колегата си и депутат от Лявата партия Никлас Шрадер отправя подробен парламентарен въпрос относно операциите срещу т.нар. кланова престъпност. Пита се къде и кога са се провеждали операциите, кои полицейски подразделения са участвали, колко човекочаса са били изразходвани и при кои операции са били открито носени автомати или други автоматични оръжия.

През септември следва още един въпрос, този път за обиски на жилища във връзка с т.нар. кланова престъпност, отново включително за участващите полицейски подразделения и въоръжението им.

Сам по себе си един парламентарен въпрос, разбира се, не е скандал. Депутатите трябва да контролират правителствата. Един парламентарен въпрос става интересен едва в политическия си контекст. А той е бил еднозначен.

През декември 2022 г. парламентарната група на Левицата решава да извади изцяло контрола върху търговските обекти от компетентността на Държавната криминална полиция. Досегашните съвместни операции във връзка с т.нар. кланова престъпност били отчасти проблематични от гледна точка на правовата държава и оказвали „непропорционален и стигматизиращ контролен натиск“ върху мигрантския бизнес.

Парламентарната група изрично определя като политическа стъпка необходимото „деполицеизиране на изпълнението на държавните задачи“.

„Преведено означава: полицията да се махне там, където политически пречи“, пише сайтът.

Три години по-рано, през март 2019 г., полицията, митниците, данъчните следователи и районната администрация извършват мащабна проверка на берлинската улица „Зоненалее“ в Нойкьолн с участието на няколкостотин служители. След това Ахмед Абед, тогава районен съветник от Левицата, и тогавашният председател на партията в „Нойкьолн“ Мориц Витлер посещават няколко от проверените наргиле-барове.

Политическият им анализ е публикуван в marx21. Още заглавието оставя малко място за интерпретации: „Нойкьолн: Политика на произволни акции само декор ли е?“

Изводът на Витлер и Абед според marx21 е следният: подобни операции нямали нищо общо с борбата с организираната престъпност; тогавашният районен кмет използвал дебата за „клановото насилие“, за да свири на „расистките струнки“.

През 2026 г. Левицата издига Ахме Абед за свой кандидат за кмет на „Нойкьолн“.

Тайнственото съкращение marx21

Тук се появява едно име, което в тази история постоянно се повтаря: marx21.

Това е троцкистка мрежа, която е наблюдавана от Службата за защита на конституцията. През 2026 г. баварското радио я определя като екстремистка групировка, която се опитва да прокарва позициите си в Лявата партия.

На сайта ѝ ционизмът е определен като „расистка идеология“; според него израелската държава трябва да бъде „унищожена“ в хода на революционно въстание. Дори федералният изпълнителен директор на Лявата партия Янис Елинг определя пред радиото това конкретно искане за конфронтация като антисемитско.

Ферат Кочак публично се е определял като поддръжник на marx21 още много преди да стане депутат в Бундестага.

В днешния му депутатски кабинет работи Даниел Кипка-Антон, който в собствената си кандидатура за берлинското партийно ръководство пише с удивителна откровеност: „Член съм на (профсъюзите) ver.di, marx21, 3ezwa и ФК „Байерн“, пише „Рурбаронен“.

marx21 го посочва като член на редакцията си и като член на управителния съвет на сдружението, което издава сайта.

След това идва палестинската връзка

Паралелно с това в районната организация на Левицата в „Нойкьолн“ и около нея се развива друга политическа инфраструктура. Сайтът прави подробна справка:

Веди Емде описва в собствените си кандидатури за партийни постове участието си в изграждането на вътрешнопартийни палестински структури, както и ангажимента си в съответната работна група на провинциално ниво.

Басем Саид участва през 2025 г. в конгреса „Марксизмът е необходим“ в мероприятие, чието заглавие оставя удивително малко пространство за семантични недоразумения: „Как можем да изградим солидарност с Палестина в Левицата“.

Рамзис Килани, от своя страна, е бил член на Лявата партия в „Нойкьолн“ и едновременно с това активен в „Palästina Spricht“ („Палестина говори“); по-късно се появява като представител на берлинския комитет за Газа. В края на 2024 г. той е изключен от партията.

Ако човек е изключително добронамерен, би могъл да разглежда всичко това все още като съвкупност от отделни активисти.

Но нещата вече придобиват организационен характер.

Левицата в „Нойкьолн“ сама е заявила, че в продължение на месеци е поддържала контакти с представители на Обединения палестински национален комитет – VPNK – и е участвала съвместно с тях в демонстрации.

Какво представлява VPNK?

Берлинската Служба за защита на конституцията съобщава за 2024 г., че под това общо название привърженици на „Хамас“ заедно с привърженици на PFLP са организирали множество събрания.

Разбира се, не всеки носи отговорност за всяка глупост, която някой от десетките хиляди членове на дадена организация казва.

Но междувременно говорим за депутати, партийни функционери, кандидати, служители на депутати, работни групи, съвместни кампании и хора, които в продължение на години са се издигали политически в едни и същи структури, отбелязва „Рурбаронен“.

И така стигаме до Елиф Ералп.

През 2019 г. Ералп по собствените ѝ думи заедно с партийни съмишленици и приятели основава мрежата LINKS*KANAX.

Сред първите подписали се са: Елиф Ералп. Ферат Кочак. И Мохеб С.

По-късно и днешната заместник-председателка на берлинската партийна организация Онгоо Буянджаргал се присъединява към тази мрежа.

LINKS*KANAX не доказва членство в екстремистка организация, но това, което мрежата действително доказва, е много по-банално и много по-неудобно за днешното представяне на Ералп: тези хора политически не са били чужди един на друг. Те не са се оказали случайно години по-късно на едно и също парти. Те са се организирали в една и съща партия и отчасти в едни и същи политически структури.

Между наивността и безочието

Възможно ли е Елиф Ералп да не знае за всичко това? Звучи абсурдно. Тя не е новак в партията. От години е част от берлинското партийно ръководство. Още през 2018 г. е член на провинциалното ръководство, от 2021 г. е депутат в Камарата на представителите на Берлин и е заместник-председател на парламентарната група.

През 2026 г. тя води Левицата като водеща кандидатка на изборите и сега претендира за поста на управляващ кмет на Берлин.

Още през 2019 г. тя основава заедно с Кочак вътрешнопартийна мрежа.

Възможно ли е всичко да е ставало без нейно знание? Дори и да е така, пак се налага да даде обяснение. Какво е знаела и от кога?

Ако знае, това може да постави под въпрос спечелените от нея избори. Ако не знае, поставя под въпрос капацитета й да управлява милионен град, при положение, че не може да управлява собствената си партия.

Дали Ералп става или не става за кмет обаче е проблем повече на партията й и за съжаление и на берлинчани. Подозрението, че в германската столица до властта официално могат да стигнат обаче хора от ислямистки структури и директно от „Хамас“, хора от организираната престъпност, както и най-радикалните троцкистки крила на Левицата, и всички те са обединени от омразата си към евреите, Израел, САЩ и Запада като цяло, е изключително обезпокоително не само за Берлин или Германия, но и за цяла Европа.

.