След няколко часа публична критика от страна на депутатите в залата на украинския парламент премиерът Арсений Яценюк стана от стола си видимо нервен. Това бяха последните минути преди вота на недоверие, който той и правителството му се очакваше да загубят. Въпреки това той се защити по най-добрия начин: "Наследихме съсипана страна, руската армия и руският ботуш газеха украинската територия. Нямахме армия, нямахме пари, нямахме обществена администрация. Но опазихме целостта на тази страна. Моля ви да го имате предвид", каца той, като стисна юмруци. Но изглеждаше, че речта няма да успее. Това със сигурност щеше да бъде краят на Яценюк и неговия кабинет, помислиха украинците в цялата страна, докато гледаха какво става пряко по телевизията и интернет.

Внезапно обаче Мустаафа Найем - известният депутат реформатор, видя нещо, което трябва много силно да го е уплашило. Секунди преди вота десетки депутати от всички партии - всички свързани с влиятелните олигарси Ринат Ахметов, Игор Коломойски и Виктор Пинчук, внезапно напуснаха пленарната зала. Те нямаха намерение да гласуват против правителството. Найем побърза да предупреди страната чрез туитър: сключена е задкулисна сделка и вотът на недоверие вероятно ще се провали.

Но бе твърде късно. Гласуването вече бе започнало.

Броени часове преди вота повечето украинци бяха сигурни, че с премиера Яценюк е свършено. Рейтингът му за популярност бе много нисък и международният натиск за отстраняването му заради неуспеха да ес справи с корупцията растеше. През последните седмици видни реформатори подаваха един подир друг оставки от правителството, като изтъкваха невъзможността да постигнат какъвто и да било напредък в система, която все още е просмукана от корупция по най-високите етажи.

Най-накрая, на 16 февруари самият президент Петро Порошенко призова за оставка на Яценюк, като официално сложи край на техния двугодишен постреволюционен съюз. Яценюк и кабинетът му трябваше да защитят работата на правителството през последната година н парламентарната зала. След часове разгорещени дебати събралите се депутати с голямо мнозинство отхвърлиха отчета като "незадоволителен" - с 247 гласа от 339. Успехът на вота на недоверие, който трябваше да започне само 10 минути по-късно, изглеждаше с предрешен край.

Но с маневра, напомняща "Игра на тронове", кампанията срещу Яценюк се провали за броени минути, като остави Найем и всички останали с увиснали челюсти. Първо бе напускането на злата. След това почти 30 депутати от партията на президента Порошенко не подкрепиха вота на недоверие. Накрая, вотът събра само 194 от необходимите по закон 226 гласа. Яценюк и правителството му оцеляха. След вота повечето от събралите се депутати потънаха в гробна тишина, сякаш бяха зашеметени. А малцинството, което се противопостави на процедурата, изригна в овации.

Рентиерският олигархичен елит на Украйна можеше да празнува своята поредна и най-голяма победа нас реформаторските сили от революцията на Евромайдана през 2013 г. насам.

Чужди наблюдатели, политици и дипломати започнаха да ми се жалват веднага след това: "Пак тази хаотична украинска политика!" Добре, нека веднъж завинаги да изясним - украинската политика е всичко друго, но не и хаотична. Няма партийни линии, няма истински политически дебати, няма идеологически сблъсъци. Има само пресметливи интереси и краткосрочни политически съюзи между различни олигархични групи. В момента, в който възприемете това и престанете да виждате украинската политика през политическата призма на развития свят, ще видите това, което виждам аз - просто един отпор на олигарсите срещу ползващите се с международна подкрепа усилия страната най-после да се отърве от корупцията, което вдъхнови Евромайдана.

За мнозина от настоящия елит нов премиер може да означава смяна на цялото правителство и възможен рестарт на доста забавените реформи, което ще заплашва техните финансови интереси. Или това може да означава повече борба за ресурси - по-нататъшно превземане на някои от висшите постове м правителството от бизнес интереси, свързани с управляващата партия на президента Порошенко. И при двата сценария ще има загуба на бизнес интересите. Запазването на статуквото, при което всеки си е очертал и оградил територията, бе най-добрата комбинация за висшите украински клептократи.

Изключително наивно е в Украйна да се търси някаква разлика между крадците и реформаторите по линия на партиите. неотдавнашните журналистически разследвания и скандалите показаха това, което хората отдавна вече знаят - че огнища на корупция съществуват почти във всички партии, включително в тези на президента Порошенко, на премиера Яценюк, в Опозиционния блок и в други. Нещо повече - няколко корумпирани сили успешно си сътрудничат една с друга, дори когато не са свързани "формално" политически. Например, говори се, че продуктивен съюз, който брани корупцията в енергийния сектор, съществува между политическия и бизнес елит, свързани с избягалия бивш президент Виктор Янукович, настоящия президент Порошенко и премиера Яценюк.

Същото важи и за реформаторите. Можете да видите смели борци за промяна не само в редиците на проядените от корупция партии, но и в корумпираното правителство - от бореца срещу корупцията Сергий Лешченко от партията на Порошенко до финансовия министър реформатор Наталия Яреско. За съжаление, тези реформатори са по-малко от клептократите.

Западът също има вина за неуспеха на реформаторите да спечелят битката за промяна в Украйна. Като преки акционери в нейното бъдеще, с милиарди долари, инвестирани чрез спасителни пакети и помощи, чуждестранните партньори и помощници на страната са особено бездейни, вместо да оказват натиск за определени реформи. Мнозина си затварят очите пред това колко власт над постреволюционния политически елит все още имат бизнес интересите. Западните политически стратези и дипломати застанаха зад прехваления премиер Яценюк, като игнорираха почти 20-годишното му минало в мръсната украинска политика и твърденията за участие на приближените му хора в корупционни схеми.

Не бе зададен нито един въпрос, когато Порошенко напълни администрацията си със свои бивши бизнес партньори и приятели със съмнително минало, но отказа да продаде собствените си корпоративни архиви, както бе обещал. Ключови инициативи, подети от реформаторите в министерствата на финансите, на икономиката и на инфраструктурата, не срещнаха силна подкрепа от чужбина.

Сега, когато политическата криза се разраства и, вероятно усещайки слабостта, подкрепяните от Русия сепаратисти изпробват отбраната на страната, западните партньори на Украйна могат да бъдет изправени пред много по-висока цена за оправяне на пропуските. Игнорирането на цялостната криза не е било от особена полза за развития свят през последните години и Украйна е поредното доказателство за това. Вярно е, че през последните месеци видяхме нарастващ натиск от международните партньори на страната, които поискаха истински реформи. но това трябваше да се случи преди две години, а не преди два месеца.

ННсе още има начини Западът да избегне пълномащабно сриване на Украйна. На първо място, той трябва да се бори с всички сили за останалите реформатори. Докато ръцете на влиятелни хора като министър Яреско или борците срещу корупцията като Мустафа Найем и Сергий Лешченко не са вързани, има шанс развитието на страната да продължи.

На второ място, Западът не трябва да капитулира пред евтиния театър с "политическа чистка", който се пропагандира от управляващия елит. Очевидно в съюз с редица политически групи в парламента, свързани с олигарсите, Порошенко и неговата партия "Солидарност" създадоха напрежение, като оставиха на постовети им заподозрени в корупция служители. Така те натрупаха отрицателно отношение към двама души - премиера Яценюк и главния прокурор Виктор Шокин. Сега, като критикува публично първия и уволнява втория, този елит се надява да освободи напрежението и да убеди обществеността и международната общност, че чистката е в ход.

Но след две години празни обещания нито украинците, нито чуждите им партньори трябва да бъдат доволни. В Украйна няма значение кой е начело на правителството или кой е генерален прокурор. Със или без Яценюк и Шокин съюзът между олигарсите и корумпираните чиновници ще бъде силен, докато не престанем да им обръщаме внимание и не поискаме истински структурни реформи.

Оставките на тези чиновници нямат значение, ако не бъдат последвани от наказателни преследвания, а след това - от систематични промени. Разследвал ли е например някой връзките на Яценюк с близкия му съюзник Микола Мартиненко след оставката на Мартиненко като депутат след международно разследване за корупция? Не. Какво се случи с бизнес партньора на Порошенко и депутат Игор Кононенко, след като предполагаемите му корупционни практики предизвикаха вълна от оставки сред реформаторите в правителство? Нищо.

Самият Шокин - изпадналият в немилост главен прокурор, не успя да разследва нито един случай на корупция по високите етажи - нито срещу чиновници от режима на Янукович, нито от днешните крадци по високите етажи. След неочакваната оставка на 16 февруари задълженията му се изпълняват  - поне засега - от неговия верен и предан заместник Юрий Севрук.

Ако тази шарада не спре, системата просто ще продължи да се възпроизвежда, без изобщо да се променя. И надеждите за още една украинска революция ще бъдат предадени.

-----

* Авторът е украински журналист, основател на прозападната телевизия Hromadske International. Препечатваме коментара му от американското издание "Форин полиси".